Къща за гости Ерида
Почивка - нощувки в село Тръстеник до река Дунав

Забележителности

Пещера Орлова чука се намира на около 15 км. от къща за гости Ерида  в близост до село Пепелина. Пещерата е открита през 1941 г. от овчар, който пасял стадото си в района.
През 1959 г. в Орлова чука са изградени 124 каменни стъпала, пробит е и изкуствен тунел, който служи за вход. Пещерняци започват да проучват пещерата и откриват скелети на пещерни мечки. Счита се, че е била обитавана от хора през палеолита и каменно-медната епоха. 
Днес за посетителите са достъпни и осветени около 3 км от пещерата.
Името й идва от скалния венец, който стои над входа. Орлова чука е местообитание на прилепите голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus Hipposideros) и остроух нощник (Myotis blythii). В галериите живее и писклив прилеп (Chiroptera), който е уникален за Европа вид.
Проучванията на пещерата продължават и до днес.
В пещерата се влиза на групи (не повече от 15 души) на всеки кръгъл час. Снимането в пещерата е разрешено, но е забранено паленето на огън, обезпокояването на животните, обитаващи пещерата, както и посещението на необлагородените галерии на пещерата. Забранено е също посещение в периода 1 ноември – 1 април, а в останалото време на годината е разрешено туристическо посещение само в диапазона от 9 ч. до 17 ч. В обекта се продават информационни материали и сувенири. В пещерата се влиза само с екскурзовод.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Скалният манастир „Св. Архангел Михаил” се намира на около 14  км. от къща за гости Ерида, в близост до село Иваново, в границите на Природен парк „Русенски Лом”. До комплексаводи асфалтов път с указателни табели, а в подножието на скалите има паркинг за автомобили. С В шест от храмовете са запазени стенописи, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІV век. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център. Надписи по стените на килиите дават информация за важни исторически събития. Стенописите в църквата „Св. Богородица” са световноизвестни. Те са сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Изключителните им художествени качества са причината за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІV в. манастирът става средище на исихазма – мистично течение в православното християнство.  Днес манастирът не е действащ.

 

 

Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски” е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово и на 20 км от къща за гости Ерида.Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. За известно време през XIX в. манастирът останал без обитатели, но през 1937 г. тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и дава ново начало на религиозното средище.
Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. След смъртта си монахът бил погребан в селската църква, но по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите му са пренесени в Букурещ в църквата „Св. с. Константин и Елена“, където се намират и до днес.
Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България.
Пътеката, по която се влиза в манастира, минава през красиво озеленен двор и свършва при кладенец, изкопан от св. Димитрий. Местните хора вярват, че водата в кладенеца е лековита.
В подножието на скалите на манастира се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Оттам по 48 стъпала се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитрий. Вдясно от нея е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г., а до него се намира голямата икона на светеца, изобразен в цял ръст.
По друго каменно стълбище се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант – човекът, който възродил манастира и го върнал към живот през 1937 г. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена. В манастира се продават информационни материали и икони.

 

Средновековният град-крепост Червен се намира на около 25 километра  от  къща за гости Ерида, близо до село Червен, в границите на природния парк Русенски Лом. Градът е наследник на византийска крепост от VI в. и достига разцвет през XIV в. Средновековното селище включвало вътрешен град-цитадела върху високо скално плато, външен град и неукрепени подградия. Червен е един от значимите  административни и културни центрове на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.), както и важна пътна спирка по пътищата от река Дунав към вътрешността на страната. След възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г. е основана и Червенската митрополия, в резултат на което се увеличава духовното развитие на целия район. В околностите му били основани няколко скални манастира. През 1388 г. бил завзет и разрушен от османските турци. В началния период на османското владичество запазил административните си функции, но постепенно западнал. При археологически проучвания в района са разкрити замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, 16 църкви, обществено-административни сгради, много жилища и други интересни и значими находки – няколко монетни съкровища, накити, паметници, керамика, предмети на бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др. Посещението на обекта може да стане само с автомобил или пеш. Разходката из средновековните руини може да се съчетае с разглеждане и на природните забележителности в природния парк, до много от които има изградени еко маршрути.